По време на смъртоносната есенна вълна на Испанския грип през 1918 г. много хора са обречени, тъй като нямат днешните познания за вирусите и за това как се разпространяват респираторните заболявания. Но въпреки всички знания, нас може би ни очаква подобна съдба, ако някои хора, които предпочитат да вярват в конспиративни теории, не спрат да игнорират години на научен напредък и това, което историята ни е научила за прекратяването на пандемии.
Пандемията от 1918 г. удря света на три вълни - от пролетта на 1918 г. до зимата на 1919 г. Тя убива между 50 милиона и 100 милиона души в световен мащаб. Първата вълна през пролетта на 1918 г. е относително мека. Повечето смъртни случаи от инфлуенцата настъпват през есента на 1918 г., когато бушува по света.
Здравните експерти очакват инфекциите от COVID-19 да се увеличат тази зима, тъй като вирусът, който причинява заболяването е коронавирус, а другите коронавируси, които разболяват хората, се разпространяват повече през зимата.
В зимния, по-малко влажен въздух, частиците, пренасящи вируси, могат да се задържат по-дълго. Освен това, носните ни мембрани са по-сухи и по-уязвими към инфекция през студения сезон. И тъй като времето става по-студено, прекарваме повече време на закрито без достатъчна вентилация, което означава, че има по-голяма вероятност вирусът да се разпространи.
COVID-19 все още не е отнел толкова много животи колкото Испанския грип.
"По принцип около 675 000 души са загинали в САЩ до края на пандемията от 1918 година", казва д-р Джеръми Браун, лекар от спешната помощ и автор на "Грип: Стогодишният лов за излекуване на най-смъртоносната болест в историята." "Днес това би значело около 3 милиона души в САЩ. Добрата новина е, че все още не сме достигнали тези цифри, но, разбира се, броят на зразените и загиналите е наистина ужасяващ. Но историята, за която говорим, все още не е приключила", казва Браун.
Защо втората вълна на Испанския грип е била толкова смъртоностна?
Има няколко възможности защо втората вълна от грипа от 1918 г. е била толкова ужасна, включително вариантът вирусът да е мутирал, както и моделите на човешко движение и поведение по това време. Зимата означаваше, че грипът ще се разпространява повече, а хората ще прекарват повече време на закрито.
"Предполагам, че вирусът не е бил толкова добър, заразява хората през пролетта и е трябвало да се адаптира", казва Джон М. Бари, автор на "Големият грип: Историята на най-смъртоносната пандемия в историята", пред CNN. "Тогава той е претърпял мутация, която го е направила много по-добър в заразяването на хората и също така по-вирулентен."
При пациенти, които са се заразили с Испански грип, пневмонията се развивала бързо и убивала хората на втория ден. По онова време Първата световна е в ход, така че широко разпространение на вирусът е улеснено от движението на войските и препълнените военни лагери. Там, където отиваше военният персонал, отиваше и вирусът. "Грипът и пневмонията убиха повече американски войници и моряци по време на войната, отколкото вражеските оръжия", се казва в проучване от 2010 г.
Шест дни след първия случай на грип, регистриран в Камп Девънс, Масачузетс, случаите се умножават до 6 674. "В разгара на Първата световна война. Война, използваща съвременни оръжия, война, която убиваше млади мъже с картечници и газови оръжия. И въпреки това всичко това бе нищо в сравнение с тази болест", пише Джина Колата, репортер по наука и медицина в "Ню Йорк Таймс", в книгата си "Грип: Историята на голямата грипна пандемия от 1918 г. и търсенето на вирусът, който го е причинил.
Огромна пречка в справянето със заразата по онова време е липсата на познания за характера, поведението и тежестта на вируса. Пандемията се появява преди хората да знаят изглежда един вирус, как да бъде изолиран и разучен. Тежестта на втората вълна всъщност кара някои хора и лекари да си мислят, че се справят с болест, различна от тази, която ги е измъчвала по-рано през пролетта.
Броят на смъртните случаи достига своя връх през ноември. Това е най-смъртоносният месец от пандемията.
Социалното въздействие
Испанският грип разкъсва тъканта на обществото. Приблизително половината от смъртните случаи са млади хора на възраст между 20 и 40 години. По това инфлуенцата се различава от настоящата пандемия, която убива главно по-възрастни хора и такива, с вече съществуващи заболявания.
Много събития биват отменени, училищата и обществените пространства - затворени. "Призракът на страха се разхождаше навсякъде, карайки много семейни кръгове да се събират често, защото хората нямаха какво друго да правят, освен да си стоят вкъщи", пише Колата, цитирайки вестник от Аризона.
Властите налагат закони за носенето на маски и забрани за плюене на улицата. Градските власти въвеждат и наказателни мерки, включително глоби за хората, които нарушават правилата. През октомври генерал-маршалът на американската армия отменя проект за повикване на 142 000 души, въпреки нуждата на Европа от тях.
Фактът, че много хора умират в разцвета на силите си означава, че много деца са загубили единия или двамата си родители заради пандемията. Светът загуби поколения млади хора, а за онези, които останаха живи, пандемията и Първата световна война се превърнаха в централното събитие в живота им.
Предимствата на съвремието
Сега, нека бързо да преминем напред, отново към 2020 година. Множество научни постижения ни позволиха да имаме поне малко предимство при смекчаване на разпространението и последиците от респираторни заболявания като грип и COVID-19. Технологичните подобрения позволиха на изследователите да видят клетки и вируси чрез електронни микроскопи и рентгенова кристалография. Микробиолозите вече могат да изолират, идентифицират и опишат структурата на вирусите.
"Въпреки че имаме тестове за коронавирус, един недостатък е, че нямаме достатъчна способност за тестване и тестовете отнемат дълго време", каза Колата. "И когато започнете да се разболявате от коронавирс, чиито симптоми може да имитират тези на грипа - висока температура, студени тръпки - системата за тестване ще бъде претоварена наистина лесно, когато грипният сезон наистина започне."
За щастие поне не сме в глобална война. Погледът назад и годините на научен напредък ни научиха как дихателните заболявания се разпространяват при срещи с дихателни капки, улеснени от близък контакт и недостатъчна хигиена. За да бъдат ефективни обаче, тези научни и медицински предимства изискват общественото внимание.
Какво можем да направим?
Въпреки че случаите на COVID-19 се увеличават и могат да скочат сериозно тази зима, има неща, които можем да направим, за да спрем разпространението на вируса. Все още са важни предпазните мерки като физическа дистанция, избягване на събирания и ненужно пътуване, миенето на ръцете и носенето на маска.
Запасяването с хранителни стоки, медицински и спешни артикули - отговорно и по начин, който не вреди на другите - може да помогне за ограничаване на посещенията до магазините, като по този начин също се намалява шансовете за разпространение на вируса
През 1918 г. няма одобрена и регулирана ваксина. Но този път десетки компании тестват ваксини, за да могат да имунизират обществеността потенциално до пролетта на 2021 година. Разбира се изключително важно е да спазваме препоръките на здравните власти и да се вслушваме в думите на експерти и организации като СЗО.
"Ако социалната дистанция и носенето на маски са ефективни срещу коронавируса, то те може да бъдат ефективни и срещу грипа", каза Колата. "Надявам се хората да получат повече противогрипни ваксини - не че са 100% ефективни, но със сигурност са по-добри от нищо."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Геополитическите и климатичните рискове пред световния пазар на храни растат
Анализатор: SpaceX остава инвестиция за по-рискови инвеститори
SOFIX отбеляза седмичен ръст от 0,89%
Европейските борси записаха понижения след отлагането на преговорите между САЩ и Иран
Румен Радев: България няма да подкрепи санкции срещу Вагит Алекперов
Подписаха договорите за разширяването на метрото в "Люлин"
Пъпешът пази сърцето, укрепва костите и поддържа кожата млада
Два влака се удариха край Лондон, има пострадали
Сигнал от Пловдивско: "Принудени сме да търпим оркестри до късно през нощта"
Вдъхновение, цвят и надежда: Живописният свят на художника Александър Панайотов
Ще паднат ли цените на храните? Целият маркетинг у нас е на чужда кухня - къде е българското
Владо Стоянов разкри кой футболист на Лудогорец е „ухо“ на шефовете на клуба
Ясно е точно кога Левски ще излезе за първия си мач в Шампионската лига
Жалко! Донски отпадна на крачка от финал в Познан
НА ЖИВО: САЩ – Австралия (Съставите на двата отбора)
Заплетен казус! Божков си поиска парите от Левски
Веласкес с любопитен коментар след боя над Академик Свищов, проговори и за трансферите
Дневен хороскоп за 20 юни, събота
Лош късмет ли е, ако змия пресече пътя ви?
Трапезата на Еньовден
Къде да пътуваш според зодията си: Перфектната почивка за всеки знак
10 плажни маникюра, с които ще впечатлите всички
Таро карти за юли за всяка зодия
Симона Радева получи 3,6 години затвор за укриването на Семерджиев
За седмица: КАТ написа 30 759 фиша и 3304 акта
Внимание! Volvo забрани на собствениците да зареждат XC40
30 пияни и дрогирани шофьори спипа КАТ за ден
Децата на „Моряците“ и приятели събира над 150 деца на сцена във Варна
Исторически успех за българската медицинска генетика: Асистент от МУ–Варна с престижна награда
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн
С какво биха се хранили извънземните на Земята?
В Албания намериха уникално светилище на забравени богове
Откриха нов клас древни космически обекти в Млечния път
НАСА разширява партньорството си с частния сектор за сателитни данни
Европейските космически оператори се споразумяха за нови правила за безопасност в орбита